Какво се случва в Бъглария последните дни? Тълпи пияни и може би надрусани младежи се събират, за да дадат израз на расистките си природи? Може би така биха казали някои западни експерти. Аз обаче не съм нито западен, нито експерт, така че моята гледна точка е малко по-различна.

Но за да я разберете, за малко ще забравя безредиците. И по-точно ще се върна към въпроса за това как живеят българските роми и какво отношение имат те към държавата. Факт е, че циганите очакват да получават всичко наготово и считат, че системата им е задължена. Както изтъкнах, не съм експерт, но точно тази теза мога да подкрепя с конкретен пример. Преди близо половин година имаше случай, при който се беше запалил ромски лагер, тип катун. От мястото на събитието имаше директно включване в централните новини на една от големите телевизии. Запитани какво се е случило, ромите не даваха обяснения, а отговаряха, че ще настояват за обещетения и наричаха случайно възникналия пожар акт на дискриминация. Предупреждаваха, че ще се хванат в ръце и ще запалят български къщи – да видят българите дали ще им е приятно да бъдат „дискриминирани”.

За сега ще оставя изводите за вас, но тук бих искал да обърна внимание на хубавата дума „дискриминация”. Не ви ли се струва, че тя е едно доста общо поняите? Може би прекалено общо? Какво имам предвид? Ами днес всеки втори човек може да се скрие зад този хубав термин и да поиска определени привилегии. Нека да вземем пример от циганите. Както вече споменах, тази малцинствена група употребява думата доста често и умело. С нея те могат да не плащат ток и вода, да получават безкрайно помощи, та дори да настояват, че даден инцидент в техните жилища е дискриминация, за която трябва да бъдат обезщетени. В противен случай редица правозащитни организации биха разкостили всеки, дръзнал да закача „ромите”. В същото време употребата на термина се пази като писано яйце от държавата с официалното оправдание, че се пази „етническият мир и равнопоставеността между хората”. Все едно в България някога е имало омраза между българи и турци или българи и цигани, все едно е имало апартейд или избирателното право на малцинствата е било отнемано, все едно някой не е допускал малцинствата да получават образование, здравеопазване или други обществени услуги.

Да, такова е положението. За съжаление думата „дискриминация” се тълкува от всеки така, както дяволът чете евангелието. За съжаление тя може да обслужва определени политически и финансови интреси. И тъй като много хора съжаляват така, като и аз, те просто решиха да изразят това с протести. Факторите, които преврънаха протестиращите в палеща къщи тълпа, се крият в дългогодишното бездействие на органите на реда, оправдавано с думата „дискриминация”, която не позволяваше разследване на един цигански барон. Искрата беше, че онези, които трябва да пазят здравето и живота ни, оставиха един българин да бъде убит, страхувайки се да не ги обвинят в расизъм или дискриминация, ако разследват една заплаха за убийство. Е, тогава толкова ли е трудно да се разбере, че на хората им писна и са готови на крайни мерки? Толкова ли е трудно да се разбере, че хората, изглеждали като пияни и надрусани, всъщност просто искаха равноправие? Протестите и шествията в последните дни твърдо заявяват „Стига!” и не ме интересува дали някои политически сили ги използват, за да съберат подкрепа за изборите! Важното е най-накрая да почнем да внимаваме с прекомерната толерантност – другата криворазбрана дума, противоположна на дискриминация...

П.П.: Твърдо заявявам, че не подкрепям нацистките или расистките идеи или подбуждането на омраза на етническа, верска или друга основа. Настоящата статия има за цел да отрече злоупотребата с думата "дискриминация", а не да подкрепи наистина дискриминаращите действия.