Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2011 16:16 - 24 май - празник по протокол
Автор: ivanevtimov Категория: Други   
Прочетен: 926 Коментари: 0 Гласове:
0



Преди няколко дни беше „най-българският от всички български празници”, както обичат медиите да го наричат. За пореден път „се поклонихме пред великото дело на двамата братя – мъченици” и с радост и национална гордост отбелязахме, че „ние сме един от малкото народи със собствен език и собствена азбука”. От скоро се появи дори и сензационната информация, че „трябва да сме горди, че първи сме донесли кирилицата в Европейския съюз”. В общи линии по медиите се тълпяха клише до клише. От изтъркани интервюта с разни „просветни дейци”, през дискусиите „За или против пълния член в българския език?” (които всъщност не са толкова изтъркани, но са също толкова безсмислени, колкото и клишетата), та до отразяването на манифестациите. А да... Като казах манифестациите, се сетих, че и там блика от клишета. Малка част от учениците във всяко училище се беше събрала, за да чуе речта на кмета или че още един път се прекланяме пред делото на светите братя. Дали пък някъде забравиха да кажат, че това, което са направили Св. св. Кирил и Методий, е нещо уникално? Едва ли. Тези клишета са станали толкова популярни, че са такава част от празника, каквато са подаръците и елхата на Коледа, яйцата на Великден и агнето на Гергьовден. В същото време те са напълно изгубили смисъла си. Не просто фразите, които повтаряме по официалните празници, а и самите празненства.

С каква цел се прави манифестацията на площада? На кого му е по-досадна тя – на кмета, който трябва да помни клишетата, или на учениците, които облечени в дебели униформи трябва да го слушат на пек? Но дори и преди човек да се замисли за отговорите на тези въпроси, протоколът бива изчерпан, водещите ни благодарят и цялото събитие свършва. Край, това беше празникът. 30 минути трае строяването на редиците на училищата, пет минути – същинската част на честването. Нищо повече. Протоколът е изпълнен, а с това приключва и празнуването. Журналистите ще са доволни, че ще имат материал, който всъщност спокойно могат да копират от предната година, тъй като всичко е така или иначе едно и също.

24 май е празник, който не се празнува, а се отблеязва. Всяка година на някой чиновник му се пада да отбележи в някоя графа, че всичко е минало по протокол и с това се свършва всичко. Не мислите ли, че е крайно време този празник да се поразчупи малко? Толкова ли много усилия трябват, за да загърбим предписанията и да го отпразнуваме истински? Защо например няма дейности, които са по-близко до нас тийнейджърите? Какво ще кажете за някакъв вид спортен турнир? Може би по-късно и концерт? А защо не и някаква занимателна игра на открито? Може пък и шоу програма? Карнавал? Ето само някои идеи, които биха превърнали 24 май в празник, който те кара да се усмихнеш, а може би и наистина да се погордееш. Но дори и да продължим да гледаме манифестациите по площадите, няма да е лошо медиите да ни предложат нещо по-интересно. Искрено се надявам, че празничните клишета ще паднат скоро от ефир.




Гласувай:
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanevtimov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 43932
Постинги: 27
Коментари: 10
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031