Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2012 23:32 - Ein Land, das es in Wirklichkeit nie so gegeben hat*
Автор: ivanevtimov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1383 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.02.2012 23:38


image Социализъм, довиждане!

Знаете ли филма Goodbye, Lenin!? Онзи, в който една източногерманка получава инфаркт точно преди падането на Берлинската стена и началото на прехода и се събужда осем месец по-късно в напълно различен свят? Онзи, в който синът на тази жена прави всичко възможно, за да я предпази от шока, когато ще разбере, че любимата ѝ страна се е сринала, та дори стига и до там, че да създаде една алтернативна реалност, в която потоци от хора бягат от Западна в Източна Германия?

image
Странно... След като мъжът на Кристиане Кернер (Катрин Зас) бяга в западната част, жената се „омъжва” за своята родина. Прави всичко в духа на комунизма и се отдава на пълно на социалистическите идеи – от пионерчетата с техните песи до предаността към доктрините на партията. За нея този свят е всичко. Заради това, когато той рухва, докато тя е в кома, се срива всичко познато в нейния свят. Такъв шок би могъл да я убие, поради което и синът ѝ Александър Кернер (Даниел Брюл) инсценира всичко – от източногерманските етикети на храните, които трудно се намират в „позападнялата” страна, та чак до вечерните нови с типичното комунистическо дърдорене. Когато майката обаче излиза от вкъщи, тя открива свят, гъмжащ от западногерманци и западни автомобили и реклами. Синът ѝ стига до там, че да изфабрикува репортажи, които показват бягащи от капитализма германци. Като акт на добра воля правителство на ГДР отваря границите си за тях. В действителност жената надживява Германската демократична република с три дни. Но светът, в който тя е изживяла последните си дни, е в коренно противоречие с истинския. Един идеалистически свят. Малкият апартамент, където все още царува социализмът, е островче на спокойствието за сина ѝ в променящия се с бясна скорост истински свят.
А може би това минало е онова, което човекът сам би си пожелал да има? Ами ако комунизмът беше успял?

image Бъргър Кинг и Кока Кола - а как би изглеждал един свят без тях?

Ако нямаше репресивните апарати, „диктатурата на пролетариата”, лагерите за политически затворници, Държавна сигурност? Един свят, в който всички живеят задружно, един свят, в който западногерманците бягат от онзи, в който цари постоянна конкуренция и желание да прецакаш другия. В такава реалност живее майката от филма. Така си я представя и синът ѝ. Едно идеално минало. Но в края на филма той твърдо заявява, че тази илюзорна страна е „еin Land, das es in Wirklichkeit nie so gegeben hat.” (страна, която никога не е съществувала в този си вид.) Макар и сам да осъзнава, че тази реалност е напълно измислена, макар и той самият да я е оформил, синът стига до там, че толкова да му се иска миналото да е било такова, че чак си го представя така.

А не е ли така и в реалния живот? Само си представете колко хора в България милеят по бай Тошо. Онова време, в което „хлябът беше евтин, и сиренето също”, пък „хората добре си живееха, помагаха си и не се мразеха”. Хора като онази източногерманка от филма. Хора, които идеализират миналото. До там искат техните най-добри години да са били в една хубава страна, че чак го вярват. Но това е страна, която никога не е съществувала в този си вид. „Ein Land, das es in Wirklichkeit nie so gegeben hat.”

Разбира се, не можем да виним тези хора. Това чувство си е чисто човешко. С времето остават само добрите спомени. Както не помним, че най-добрият ни приятел едно време ни е правил номера и ние много сме му се сърдели, така и като народ не помним лъжите, промиването на мозъци, криворазбраната демокрация и куп други негативни неща, свързани с комунзима. Та ако един ден се появи система, която елиминира финансовата несигурност, бедността и социалното неравенство, ще започнем ли изведнъж да отричаме годините си на младост? Не, естествено. Но ще знаем, че светът винаги върви напред, а и ние с него. Ще знаем, че живеем в общество с много повече предимства от предишното. И постепенно ще се примирим с новото време.
 


*"страна, която никога не е съществувала в този си вид" - цитат от филма




Тагове:   king,   Кока Кола,   Coca,   Cola,   Goodbye,   Ленин,   Берлин,   промяна,   комунизъм,   кола,   ГДР,   lenin,   Burger King,   brd,   burger,   coke,   Бъргър Кинг,   ddr,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanevtimov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 43923
Постинги: 27
Коментари: 10
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031